За книгата: година / Малък провинциален театър умираше, умираше бавно от гладна смърт... Смъртта във всичките й форми е еднакво ужасна, и навсякъде е еднакво предшествано от отчаяна смъртна агония. Удавник се хваща за сламка, богат пациент се обажда на някое медицинско светило отдалеч и трови последните минути от съществуването му с различни фармацевтични боклуци, дори самоубийствените отровители приемат някаква противоотрова. Това е последната битка с докосване на животинското чувство за самосъхранение, когато смачканата буболечка се опитва да се скрие в пукнатината си. Но когато загине цяла институция, смъртта е още по-страшна... Целият смисъл на живота изчезва веднага и преди тази колективна смърт се вцепенява и най-отчаяната енергия, а надеждата, този кротък пратеник на небето, отлита като уплашена птица.